Объркано
Коя съм аз, къде отивам днес,
побъркана и влюбена до лудост...
осъдена на публичен процес,
че вярна бях на себе си до... глупост!
А мислех си, че истинска съм май,
че мога да се боря за усмивка...
Повярвах, че навсякъде е рай,
че мога да съм нечия щастливка!
Пронизана от думите стоя
на тесен кръстопът и чакам... чудо
А планове за утре не кроя -
сърцето ми призна си, че е... лудо!
В капана на заблуда нереална
очаквам кротка нечие перо
да драсне грубо думите фатални -
"Доброто днес е в ролята на зло!"...
© Дида Христозова All rights reserved.
