Обърнато време
Ако мога живота си да преживея отново...
като във филм, наопаки пуснат,
ще разцъфна цветята увяхнали вчера,
ще вдигна завеси, без happy end спуснати
и най-красивият стих ще намеря.
Лицето на мама безкрай ще целувам,
с най-милите думи ще и разкажа,
как на умница съм се преструвала,
и глупаво правела съм се на важна.
Ще отворя вратата, която затръшнах
и нежно ще легна до теб на леглото,
ще върна мечтите ти дето разпръснах
и на греха си ще смъкна теглото.
Ще се завърна на нашата първа гара,
ще те срещна там тъжен и начумерен,
да грейнеш в усмивка ще те накарам,
та всичко изгубено да си намерим.
Ще скочим във влака изпуснат, който пътува нататък -
в обратното време, в обратна посока.
И само на истинското, красивият отпечатък
от днес, ще си запазя и ще го нося дълбоко.
Все повече грешки ще заличавам
и все по-праведно ще живея.
Накрая и първата детска, дълбока рана,
без белег, сама ще си заздравее.
Обърнато време, отразено в едно огледало,
обратен живот, но подреден и хубав!
Питам се - толкова ли наопаки съм живяла,
че толкова ми се иска наистина да съществува!
© Цветка Колева All rights reserved.
