Oct 26, 2007, 11:55 PM

Оцеляващ

  Poetry
1.6K 0 4
По пътищата много скитах с бойните другари.
Научих много тайни, нови, стари.
Наточих острието си и ето.
Готов съм за сражението.
Дете аз бях, а станах воин.
Получих меч и щит.
В битките горях, кипях.
И побеждавах, бивах и разбит.
Но оцелявам още ето....
Стоя сред гарваните на полето.
Отпивайки от силната напитка.
В чест на продължилия живот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вълко Тодореев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...