Чакам те, а теб те няма,
душата тегне във страдание,
навярно твоята измама
довежда ме до отчаяние!...
Защо постъпваш с мен така?!
Нима не ме усещаш ти,
изгарям в болка аз сега
Но теб не те е грижа май, нали...
За миг притварям моите очи
и виждам те, към мен вървиш,
но пак мираж е туй, уви,
не искаш сякаш да сгрешиш!!!!
За тебе грешката съм аз,
типично мъжко осъзнаване,
защо ли лесно е така
взаимно да се заблуждаваме!?!?...
© Деси Инджева All rights reserved.
взаимно да се заблуждаваме!?!?..."
Доста се замислих над тези твои думи...
Но иначе стиха много ми хареса!