Jun 9, 2018, 11:52 PM

Очакване

  Poetry » Other
1.4K 5 13

Вълнува се бурно сърцето.

Очаква в безкрайни игри

на воля да плува в морето

и риба с ръце да лови.

 

До златото в пясъчен замък

да сложи черупка от рак.

Да лумне сред кулите пламък.

Да види на живо моряк.

 

Да плисне в ръцете му пясък,

през пръстите да изтече.

На гларуса волния крясък

превръща мъжа във момче.

 

Момчето събира и носи

черупки от миди, и сам,

от всички солени въпроси

русалка извайва - ей там.

 

Какво е русалката, знае!

Момиче е - риба с лице.

Вълната я чува как пее.

Момчето я носи в сърце.

 

Вълнува се кротко сърцето -

очаква в безкрайни игри

сред внуци да плува в морето

и риба с ръце да лови…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

The work is a contestant:

4 place

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...