Очаквам с нетърпение и тръпка,
когато уморен се връщам в къщи,
да чуваш в коридора мойте стъпки,
да ме посрещаш и да ме прегръщаш.
Когато до гръдта ми се притискаш
в очакване на ласка и закрила,
се чувствам горд и нужен без да искаш
изпълваш ме със щастие и сила.
Прегръщай ме, макар и да съм тъжен,
сломяван от умора и тревога,
защото щом почувствам се ненужен
ще спра да те обичам!
Ако мога...
© Красимир Тенев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
