Не искам живота от приказка,
не обичам фалшиви принцеси,
все те търся красива и истинска
и се питам във нощи къде си.
Не желая дворци от илюзии
и да диря пантофка след бала,
искам обич - едничка и чувствена,
тук до мен мечта оживяла.
Не очаквам каляската впрегната,
да политнем с копнеж към звездите,
тази приказка вече дотегнала,
остаряла, предъвквана в дните.
Само искам къщурката спретната,
там на прага, когато привечер
ще ме срещнеш с усмивката трепетна,
с онзи пламък, от ласки облечен.
Да усещам божурени устните
и очите ти - звездна жарава,
глътка радост вкусил от дланите,
под луна, гдето с теб ме венчава.
© Красимир Трифонов All rights reserved.
Привет!