Sep 20, 2014, 10:13 AM

Очакване

  Poetry » Love
1.3K 1 2

Не искам живота от приказка,

не обичам фалшиви принцеси,

все те търся красива и истинска

и се питам във нощи къде си.


Не желая дворци от илюзии

и да диря пантофка след бала,

искам обич - едничка и чувствена,

тук до мен мечта оживяла.


Не очаквам каляската впрегната,

да политнем с копнеж към звездите,

тази приказка вече дотегнала,

остаряла, предъвквана в дните.


Само искам къщурката спретната,

там на прага, когато привечер

ще ме срещнеш с усмивката трепетна,

с онзи пламък, от ласки облечен.


Да усещам божурени устните

и очите ти - звездна жарава,

глътка радост вкусил от дланите,

под луна, гдето с теб ме венчава.





Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Трифонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...