Очакване
Очакване, което с времето превръща
онази тръпка нежна на гръдта
в разпятие, във вик, в болежка.
Душа от пламък в пепел сред жарта.
Когато дланите небето не докосват
и ирисите във очите не цъфтят,
и щом сълзите във морета се превръщат,
а пеперудени усмивки не летят.
Тогава и надеждата в забрава
превръща се, и камъкът тежи
на шията, и дави вярата,
а любовта сънува своите мечти.
За нея времето не спира,
защото изворът е светлият ù ден,
ако от този свят си тръгна,
тя пак и в другия ще бъде с мен.
И всичкото ми в нея съхранено,
ще бъде птичето летящо в синева.
Не се страхувам от очакването
и с времето се уча и да не боля.
Попивам в погледа си на небето синьото
и златното на слънчевия лъч,
и в посребрената роса на утрото
в очакване се уча на любов.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
