Очакване
ОЧАКВАНЕ
Красимир Трифонов
Пламена Владимирова
(поетичен диалог)
Красимир Трифонов
Отидох рано, беше тъй студено;
минута, пет, петнайсе, вече час...
Седя и чакам, мислейки смутено,
дали да се надявам още аз!?
Очите ми отчаяно те търсят;
отронват се сълза подир сълза...
Студът на вън със болка ме разтърсва
и хлад в душата бавно изпълзя...
Представям си те - приказна и бяла;
далечна, близка, толкова добра..
Пристигаш и отново си отиваш!
Прекрасно цвете, или зла съдба?...
В косите ти ветрецът тих запява;
в очите ми се спират две сълзи...
Далечна ти за мене си оставаш;
дъхът прекъсва в моите гърди...
Къде ли да те търся по Земята?
Кого ли да попитам; не; не знам -
дали небето, или пък Луната...
Къде ли да се лутам толкоз сам?..
Кажи ми, мила, моля те, кажи ми
дали я има нея - Любовта?
Дали се крие в светове незрими,
или самичка броди по-света?
Защо ли питам, може би не знаеш...
Едва ли си я срещала, нали?
И може би за нея ти нехаеш?
Дали се лъжа, о, кажи, дали?
Защо ли пиша щом като те няма?
Защо ли пиша, щом като горчи?
Защо ли пиша - всичко е измама!
Защо, щом нечие сърце така мълчи!
Пламена Владимирова
Мълчи сърцето мое, притихнало, окървавено,
изтръгнато насила от влюбените ми гърди,
утеха да намери скита се сега ранено,
разбито е на хиляди парчета от любов, уви.
Кажи ми, мили, кажи ми ти на мен, любими,
защо разминахме се с теб в нощта?
Помниш ли ти нашите любовни думи,
или всичко помежду ни е било лъжа?
Недей ме търси нейде по Земята,
не питай никой, нито Слънце, ни Луна.
Часът на срещата изпуснал си отдавна,
не отронвай ти за мен дори сълза!
И питаш ме дали любовта си заслужава?
Дали я срещнах да се скита нейде по света?
Да, срещнах я в очите ти, но бе отдавна,
а после безвъзвратно ни остави в горчива
и безкрайна тишина...
© Пламена Владимирова All rights reserved.
