В очакване
оглушахме от тази тишина
спуснала се над града
уловила ни във шепите си
от безсънието и от страшната
измяната на самите себе си
оглушахме от думите
които ни превърнаха в мишени
търсят нашето съгласие
настойчиво ни призовават
да сме любещи
застинахме подобно статуи
от детската игра
премятаме през мисълта въжето
на което трябва да подскачаме
на куцанка
когато скрити един от друг
със затворени очи се разпознаваме
и като слепците въздуха опипваме
далечината е нещо относително
и плашещо безформено
изпълнена с неразпознатото
прииждащо срещу ни
но как очакваме неидващия
който ще се случи
във тишината
която все повече
надолу ни притиска.
© Boyana All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Дано да е както казваш, Довереница! Дано не се поклоним там, където трябва да се изправим!
-
"оглушахме от думите
които ни превърнаха в мишени
търсят нашето съгласие
настойчиво ни призовават
да сме любещи"
Но не сме слепи(все още)Нали?
Значи има надежда все още
Да се върнем каквито преди сме били
и идея една по-малко лоши...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
