Очакването е самотно занимание
Очакването е самотно занимание,
но само несамотните го могат.
Сега съм къща изоставена,
но в дъбова гора.
В хралупите на дивите пчели,
медът ми - гъст и многоцветен.
Копнежът ми по кехлибарените ти очи -
луна непълна още -
свети...
Зад къщата си все садих коприва,
но никога не шиех ризи две.
(една за теб и мен ще е достатъчна...)
Но нямаше неприютени лебеди...
а само, като дъх върху стъкло -
небе.
Доскоро...
Че неочаквано самотната коприва
отстъпила е място
на поле от диви макове.
(през него с тихи стъпки
е преминал таралеж...)
И само, както несамотните го могат -
превръщам се в копнеж...
© Маргарита Василева All rights reserved.
