Болката в твоите очи
пари нощите будни.
Горят устните нецелунати,
подути от събудени спомени.
Снимката стара на стената виси,
днес до мен не си ти.
Скитаме в сенки прикрити
и само в юмруците стиснати
любовта ни още личи.
Тези очи!
Не мога да ги забравя!
В небето, в луната, в звездите ги диря.
Там, където остана сърцето ми!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.