May 4, 2013, 1:50 PM

Очите на хората

Poetry » Philosophical

600 0 0

О, колко малко са
безоблачните дни,
когато Слънцето
на щастието свети.
Пред вълнолом се спират
нашите мечти.
И радостта ни е
от бурите разбита!

О, често клисав е
горчивият ни хляб!
И колко дълъг низ са
дните уморени...
За Слънцето
Човекът не е сляп,
защото хората
с очи са надарени...

Не зная на кого
от туй
ще се оплачеш ти,
а и Съдбата няма как
да ти помогне...
Ти в тая каша си принуден
да стоиш.
И участта ти
никого
не може тя
да трогне!

14.07.1972 г. София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0