May 4, 2013, 1:50 PM

Очите на хората

Poetry » Philosophical

596 0 0

О, колко малко са
безоблачните дни,
когато Слънцето
на щастието свети.
Пред вълнолом се спират
нашите мечти.
И радостта ни е
от бурите разбита!

О, често клисав е
горчивият ни хляб!
И колко дълъг низ са
дните уморени...
За Слънцето
Човекът не е сляп,
защото хората
с очи са надарени...

Не зная на кого
от туй
ще се оплачеш ти,
а и Съдбата няма как
да ти помогне...
Ти в тая каша си принуден
да стоиш.
И участта ти
никого
не може тя
да трогне!

14.07.1972 г. София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0