May 12, 2004, 1:40 PM

Очите ти

  Poetry
2.2K 0 6
Видях небето в сините очи,
съзрях морето и всред него-ти.
Луната тихо пътя си проби,
нощта се спусна, да я подслони.

Помолих небосвода-озарен
да прати падаща звезда.
За миг да зърна своя ден,
молба за щастие да изрека.

Да мога пак във тез очи
да се оглеждам с часове.
И болката да замълчи,
прогонена за векове.

Да слея устни с твоите в една
целувка- пареща, копняла за живот.
Да не проклинам своята съдба.
Да се завърнеш ти при мен- любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно е! Нямам какво друго да кажа!!!
  • И аз ти давам 6! Наистина ми хареса! според мен обаче може да "пипнеш" малко последния стих...
  • Стихчето може да се ппипне тук там, но съвсем незначително.Оценката ми е отличен
    Поздравления!
  • Благодаря виДори не съм очаквала някой да ме похвали
  • НЕ е лошо и оценката ми ще бъде 6Добре разработена идея

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...