Очите ти...
Очите ти...
/провокирано от " И пак цъфтят теменуги" - мариники /
Не си крий очите от мене!
Няколко години се знаем...
Мога да чуя Икона как стене...
Светло и Топло да взема назаем...
Виждам, в очите ти отново е Пролет!
Прелива от Нежност, Вяра, Надежда!
Моето Утешение... Неслучил се Полет...
С обич невинна разказано Прежното...
Не си крий от мене очите!
В тях теменуги отново цъфтят...
Божествата не могат да бъдат убити...
но разпъват на кръст моя свят...
© Красимир Дяков All rights reserved.
усмивка за очите вдъхновили стиха ти!