Очите ти
Очите ти са толкова красиви -
светулки плахи в лунна синева,
в тях трепкат пламъчета диви
и срещна ли ги, кипва ми кръвта.
Очите ти са слънчеви посоки
и звездните полета на нощта,
по-сини от лъчисти езера дълбоки,
по-огнени от лятна мараня.
Очите ти са жарката стихия,
пожарът, който в мен гори,
очите ти са блян и страст, магия
и шепнещият вятър призори.
Очите ти са пролетният дъжд с дъгата
и изгревът на буйната ми младост,
очите ти са грях и суетнята,
и всяко утре, дишащо със радост.
В очите ти потъвам до полуда
и давя се безропотно във тях -
сънувам ли? Не искам да се будя,
в очите ти се влюбих и живях!
© Красимир Трифонов All rights reserved.
