Ода за свободата
"Българийо, за тебе те
умряха...”
Иван Вазов
„Българийо, за тебе те умряха!...”
Но те умряха в бой за свобода!
И слава богу, че не доживяха
на двадесет и първи век глада!
Родино мила, майко моя, свята!
Какво ли още ти не преживя!?
За тази вечна жажда – Свободата,
какво ли вече знаме не развя?!
Сега живеем всички в свобода!
За нея да се мре – не се налага!
Защо тогава пак и докога
животът като в менгеме ни стяга?!
Нали със гръм и трясък сам се срина
един прогнил и ненавиждан строй?!
Нас даже и войната ни подмина!
Защо не сме в подем, а сме в застой!
Защо ли? Ще ви кажа: Негодяи
от четвърт век са яхнали властта,
и както са набрали скорост, май,
ни влачат всички нас към пропастта?!
Народът, ще не ще, ги преизбира –
държавните проблеми да решават,
а не да гонят само келепира
и с власт, де факто, да забогатяват.
Но нищо тях не ги интересува!
Освен едно – да трупат милиони!
Какво, че ги ругаят и ги псуват!
Че цялата държава е в агония!
Хазната даже няма кой да варди!
Резервите ни в нея се топят...
В бездънна яма чезнат милиарди,
а няма назидание и съд!!
Земята ни, осеяна със тръни,
с пороища безсилно се сражава...
В селата сякаш минали са хуни!
В тях камък върху камък не остава!
Децата ни, немили и недраги,
се мъчат да прокопсат в иностранство...
И моето е там!... В очите – влага...
В сърцето – ХристоБотево пиянство...
Това ли ни постигна след обрата?!
След толкова жадувания преход!
Когато някой мре за свободата,
поне умира с гордост и утеха,
че те поне – потомците, ще могат
да вкусят от бленуваното щастие...
Когато не от Царя и от Бога
ще имат хляб, а от народовластие...!
Разруха, безхаберие, цинизъм...
И цял народ – в предгибелна беда!
Това дойде след злия комунизъм,
във който не живяхме в свобода!
Нелепо е, и тъжно е, и гадно!
Народът назоваван – суверен,
отново е излъган безпощадно!!
Пореден исторически рефрен...!
Не знам дали съзнават господата,
които ни докараха до тук,
че писне ли ù и на свободата,
самата тя превръща се в юмрук!!
14.12.2014г.
© Чавдар Тепешанов All rights reserved.
