Огледало
Нощта е мрачно огледало
на хилядите страхове.
Светът остава в черно-бяло.
Изгубил свойте цветове.
Сред сенки тишината проговаря
с гласа на плачещо дете.
Врата към тайнствата отваря.
Самотни мисли тя зове.
Соната свири нощен вятър
за някои изгубени души.
В тела играли глупав театър.
Към Бога мостът се руши.
Луна сред облаци поглежда.
Звездите са така далеч.
Просветва сребърна надежда.
Разсича мрака тънък меч.
От клоните мечта полита
към теменужения небосклон.
Отива Истината да попита,
къде е вечният ѝ дом.
В тревата Ангелът е в бяло.
Протяга към душите ни ръце.
Да видим Слънчевото огледало
и истински Любящото Сърце.
© Гедеон All rights reserved.
