Огледало
Огледало
Два микрона сребърен йодид
сложени отзад върху стъклото…
И отсреща гледам индивид,
уморен и с бръчки по челото.
Не, това не може ти да си,
шепне във ухото младостта ми.
Тоя срещу теб не е красив
и едва ли някога ще стане.
Я се погледни какъв си днес –
мозъкът, тревожно съобщава.
Младостта ти завещава стрес
и си тръгва без да се прощава.
Уж стоиш срещу самия теб,
а се чудиш ти ли си – не си ли…
Хленчи остарялото дете.
Моли огледалото за милост.
………….
А пък безпристрастния квадрат
само отразява външността ти.
Вътре, в твоя огледален свят,
някой плаче…
Може би душата.
© Александър Калчев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Харесва ми самоиронията,харесва ми съдържанието в чудесния ти стих,Александър и от същата позиция казвам-като жена аз обичам да се оглеждам,но го използвам като стимул да "поправя"следите от живота/доколкото може/,а важна е душата,не да плаче,а да се бори....Но,когато й се прииска да извърши нещо щуро-...се поглеждам в огледалото!!Не бива да ставам смешна...
-
Хареса ми!
-
Такава лекота на писане...Маестро, поздравите ми!
-
Бих го счупил, Вики, ама после десет години нещастни любови малко множко ми се виждат. Все пак, благодаря за грижовността!
-
Счупи си огледалото, докато имаме сили да се смеем и да вършим щуротии - млади сме. Обичам стиховете ти
-
Харесвам поезията ти.
-
Май е така с всички. Отаряваме физически, а предишните възрасти са си в нас. А душата, разпознавайки в огледалото сегашната възраст, плаче за предишните.
-
Няма огледало за душата – това прочетох на финала.
И в това е майсторството – да намериш образ, чрез който да изразиш идеята на стиха си.
Поздравления за моженето!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
