Огледало
Огледало
Два микрона сребърен йодид
сложени отзад върху стъклото…
И отсреща гледам индивид,
уморен и с бръчки по челото.
Не, това не може ти да си,
шепне във ухото младостта ми.
Тоя срещу теб не е красив
и едва ли някога ще стане.
Я се погледни какъв си днес –
мозъкът, тревожно съобщава.
Младостта ти завещава стрес
и си тръгва без да се прощава.
Уж стоиш срещу самия теб,
а се чудиш ти ли си – не си ли…
Хленчи остарялото дете.
Моли огледалото за милост.
………….
А пък безпристрастния квадрат
само отразява външността ти.
Вътре, в твоя огледален свят,
някой плаче…
Може би душата.
© Александър Калчев All rights reserved.
