Oct 4, 2009, 6:07 PM

Огнено дихание

  Poetry » Love
957 0 7

           На Тебе!

 

 

В най-черните ми вечери
изгонваш злите духове
с тамян и здравец.
Против уроки
до леглото ми закичваш
пера от сова, клонки от бял имел,
чемшир и полски мак;
поръсваш ме с омайна теменуга
и дафина…
По мен разпръскваш розови листенца!
Със думи-златни водопади
ме заливаш:
„О-би-чам те!

 О-

      би-

             чам

                      те!”
И с крилете на Кондор
в най-горната земя ме отнасяш.
И става ден,
изпълнен с чудни багри!

Ловецо мой,
на страшните ми сънища,
защо ми е горещо?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Латинка-Златна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...