Огън в душата
Далеч от дом и бащино огнище,
над моя труд се вее чуждо знаме.
Кирката, лопатите са нищо,
а робичката пълна е с измами.
Дъждът вали и къса от плътта ми,
потта ме милва, спомня ми за мама.
Питам се, какво ще ми остане,
щом в този миг налично нищо няма?
Във въздуха, познатите акорди,
ми спомнят на Висоцки - Магадана.
В Европа също хвърляли зад борда,
но аз до края трябва да остана.
Загубих много, да спечеля малко.
В сърцето пазя българското знаме.
Животът е такава залъгалка,
но падналият длъжен е да стане.
Очите на децата дават сила.
Усмивките им връщат ни в борбата.
Сълзичка зад клепача се е скрила,
но смисълът е огънят в душата.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
