Apr 19, 2013, 10:20 AM

Огънят на любовта

  Poetry » Love
667 0 2

Навярно ме обичаш, ще се моля на това.

Ще се моля да проникнеш в моята душа.

Ти вече запали огъня в мен.

Свещения огън на любовта.

 

Навярно те обича, ми прошепна моето сърце.

А аз му вярвам. Вярвам му така, както и на теб.

Ще бъде винаги открито, с радост ще приеме

твоята усмивка, твоята прегръдка, твоята целувка.

 

Знам, че си на работа сега, бориш се за хляба,

но искам и в твоята душа да гори огънят на любовта.

Няма нищо по-хубаво от това, двама души да се харесат,

да кажат "да" и да се потопят в света на любовта.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наско кирилов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...