Ой ти, Музо, моя Музо,
къде се запиля?
Бавно, хитро се изхлузи
по словесните поля!
Няма да те търся вече,
късно е, ще се прибирам.
Ще се черпя тази вечер
с приятелите си по бира.
Знам, че много ме обичаш,
но омръзна ти със мен.
Скачай и на воля тичай!
Поиграй си някой ден!
Ходѝ по дивните полета!
Събирай всякакъв нектар!
Отдавна чакам си късмета:
Дари ме с поетичен дар!
© Исмаил Али All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
