Ой ти, Музо, моя Музо,
къде се запиля?
Бавно, хитро се изхлузи
по словесните поля!
Няма да те търся вече,
късно е, ще се прибирам.
Ще се черпя тази вечер
с приятелите си по бира.
Знам, че много ме обичаш,
но омръзна ти със мен.
Скачай и на воля тичай!
Поиграй си някой ден!
Ходѝ по дивните полета!
Събирай всякакъв нектар!
Отдавна чакам си късмета:
Дари ме с поетичен дар!
© Исмаил Али All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
