May 5, 2009, 3:30 PM

Олово 

  Poetry » Other
961 0 10

когато си тръгна

в онзи мартенски ден

аз си помислих

че ще загина

и не дъжд - с олово

небето над мен

изсипваше всичкото минало

валяха на едри частици

мечтите ми

желанията наши целувките

прегръдки по-леки

дори от сълзите ми

се свличаха върху обувките

а аз се опитвах бавно нагоре

всяка от тях да изтегля

крещях и се молех

накрая умората

прибираше мъка “на кегли”

скъпи изгубих се

живея по спомен

въздишки в очите заключих

между мен и света

ти стоиш като корен

а аз да вися пак се уча

...

и там на небето

сълзите ми падат

течащи нагоре отново

не ме питай – ето

те хората слагат

в облаците – олово

 

© Мойра All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Нещо което не мога да отмина!
    Поздравления!
  • Уау!!!
    Много здраво!!!
  • Прекрасен стих Мойричка!
    Силно въздействащ и докостващ сетивата.
    Поздрави!
  • Много ме радвате!
  • Въпреки, че не си падам по този тип поезия, стиха ти ми хареса. Браво!
  • Тооолкова е хубав стиха ти...!
    Аплодирам те, Мойра!
  • Ах, ти крехко създание заредено с думи-символи,думи-знаци-съкровища,даващи за другите"храна"!
    Защо тук да са нужни коментари,"мнения",може!-впечатления!?Просто да влезем в стиха и да го съпреживеем!Усещането е мъчително-прекрасно...Просто благодарим на "всичкото минало" и продължаваме да СМЕ оптимисти,защото знаем,че ни чака нещо още по-прекрасно,нищо че все още не е никак ясно...
  • !!!!!
    Тежък, като олово стих!
    Разби ме...
  • ... живак... събирай... разпилявай... Въздействащ стих!
    Поздрави, Мойра!
  • Уж е оловно, а имам усещане за безтегловност... Много силно и въздействащо, Мойра!
Random works
: ??:??