Aug 28, 2012, 7:36 PM

Опака

  Poetry
1K 0 11

                          "Лесни любови - не ми приличат.
                           А трудната - ще я можеш ли?"
                                              Маргарита Петкова


Колко лесно раздаваш "обичам те"
и печелиш усмивки сърдечни.
Някак скучно, дори прозаично е
да ми разправяш за вечност.
За вечности сто съм чувала
и за още куп архаизми,
само че, питам - струва ли си
да те обичат от егоизъм?!
Как било просто - кротка съм
и на капризи угаждам.
А пък, че спи магьосница,
скрита в моята пазва,
хич и не ти е хрумвало
(тя, прозорливостта, е страшна).
Всички удобни друмове
хем са еднакви, хем прашни,
а колко по тях съм бродила...
Не искам, писна ми вече!
Пак ли зад думи огнени
стои дребнаво човече!?
Е, този път ще съм опака -
с труден характер, различна,
ще ти объркам посоките...
Стиска ли ти - ще вземеш всичко.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

  • объркай ги
  • Е, какво да кажа... Хареса ми! То - опак, опак - ама пък, като обича човек...
    Нека да е любов, пък каквото - такова!!! Поздравче!
  • Човек трябва да прескача дребните човечета и да не раздава нахалост Любов. Тя е награда за оня, що е способен да изтърпи всичко и да се раздава без остатък...
    поздравче!
  • А ,така!Харесах, много!
  • опака, опака, колко да си опака
    Хареса ми, Вики, поздрави.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...