Актрисата у нея бе добра.
Копринено червената ѝ рокля
прилепваше по стройните бедра.
Бутилката в ръката му бе мокра.
Премрежен поглед. В миг я пожела,
страстта му не познаваше прегради.
Бележка ѝ подаде:“ С мен ела!
Ще чакам докато ми се обадиш!“
Не я позна. Голяма веселба!
Очакваше го толкова отдавна
да отмъсти на гадната съдба.
Подготвяше се упорито, бавно. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up