Ако някой семейството мое със словесната кал нарани,
ще замине полека към Троя – там, където виреят войни.
Ще го пратя в безкрайна пустиня. Ще помоли за чаша вода?
Щом докоснал е моя светиня, ще усети висока вълна.

Ако някой в животеца кратък да докосне жена ми реши,
ще го пратя красиво оттатък към едни непристъпни земи.
Ако някой детенцето мое за секунда дори нарани,
ще валя и ще бъда пороен. Ще помисля, повика ли „Спри“.

Ще помисля. Цунами ще пратя. Ще пропуша цигари в нощта.
На душата венецът се клати. Аз от болка нелека мълча.
Ако някой в живота обичам, съм готов на мига да умра
и да стана априлско кокиче! Аз съм просто словесна мечта.

Ако някой семейството мое със словесната кал нарани,
ще го питам усмихнато кой е сред крещящи жестоко вълни.
Ще си свия поредна цигара и ще чуя познатия звук
на родена в сърцето ми гара, от която ще тръгна на юг.