Усмихни се, какво ще ти струва -
шепа гордост, парещи въглени,
две сълзи, от обида преглътнати,
ще се скрият засрамено в ъгъла.
Усмихни се, не позволявай
гордостта, тази жалка самотница,
с часове като вечност проточени
над смеха ти да властва, безбожница.
Усмихни се, не казвай не мога,
като камък от шия страхът ти ще падне,
не забравяй, и най-страшният облак
скрива слънцето от ден до пладне!
© Татяна Борисова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
