Усмихни се, какво ще ти струва -
шепа гордост, парещи въглени,
две сълзи, от обида преглътнати,
ще се скрият засрамено в ъгъла.
Усмихни се, не позволявай
гордостта, тази жалка самотница,
с часове като вечност проточени
над смеха ти да властва, безбожница.
Усмихни се, не казвай не мога,
като камък от шия страхът ти ще падне,
не забравяй, и най-страшният облак
скрива слънцето от ден до пладне!
© Татяна Борисова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
