Опитах се
отново да получа
близост.
Опитах се. Рискувах. Не успях.
Ти може би
ме считаш
за наивна.
Може би - не, сигурно е грях
любовта, която изпитвам.
Желая те
с всяка своя пора.
Гласа ти
искам -
нежно да ме гали.
И в мен да няма
капчица виновност.
От допира ти
бързо да се паля.
Със спомени
не мога да живея.
За мен е ценно
всичко днес.
А, ако някога след
зла стихия
почукаш
на вратата ми -
ще кажа просто:
Влез!
http://vbox7.com/play:b54a6f42
© Jivka Koleva All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
за милите коментари