Не можеш да ме разбереш. Не се опитвай.
Ще става все по-тъмно във ума ти.
Искам да ме съблечеш. Но ме изпитвай.
Усещай как треперя от дъха ти.
Не искам друго. Само да ме галиш.
И всеки сантиметър кожа да настръхне.
Не искам много. И да ме оставиш,
сърцето два пъти не може да издъхне.
Не можеш да ме наредиш. Не се мъчи.
Пъзел съм, но частите не пасват.
Не съм ти ваза да ме залепиш. Но замълчи,
щом видиш раните, които не зарастват.
© Зорница Станчева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
