Не можеш да ме разбереш. Не се опитвай.
Ще става все по-тъмно във ума ти.
Искам да ме съблечеш. Но ме изпитвай.
Усещай как треперя от дъха ти.
Не искам друго. Само да ме галиш.
И всеки сантиметър кожа да настръхне.
Не искам много. И да ме оставиш,
сърцето два пъти не може да издъхне.
Не можеш да ме наредиш. Не се мъчи.
Пъзел съм, но частите не пасват.
Не съм ти ваза да ме залепиш. Но замълчи,
щом видиш раните, които не зарастват.
© Зорница Станчева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
