Не можеш да ме разбереш. Не се опитвай.
Ще става все по-тъмно във ума ти.
Искам да ме съблечеш. Но ме изпитвай.
Усещай как треперя от дъха ти.
Не искам друго. Само да ме галиш.
И всеки сантиметър кожа да настръхне.
Не искам много. И да ме оставиш,
сърцето два пъти не може да издъхне.
Не можеш да ме наредиш. Не се мъчи.
Пъзел съм, но частите не пасват.
Не съм ти ваза да ме залепиш. Но замълчи,
щом видиш раните, които не зарастват.
© Зорница Станчева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
