Aug 27, 2006, 10:34 PM

Оправдание

  Poetry
1.1K 0 4
ОПРАВДАНИЕ

Ще бъда безразлично добра,
когато с пръста си нахален,
ме сочи завистливата ръка,
незнаейки, че пътят ми е жален.

Достойна е житейската борба,
нанизала търпенията нежно,
и плавайки по тихата вода,
развявах миловидности прилежно.

В духа на всеотдайностна любов,
се реех във съпружеска тоналност,
съзнавайки божествен благослов
със името на мирната ми вярност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...