Aug 27, 2006, 10:34 PM

Оправдание

  Poetry
1.1K 0 4
ОПРАВДАНИЕ

Ще бъда безразлично добра,
когато с пръста си нахален,
ме сочи завистливата ръка,
незнаейки, че пътят ми е жален.

Достойна е житейската борба,
нанизала търпенията нежно,
и плавайки по тихата вода,
развявах миловидности прилежно.

В духа на всеотдайностна любов,
се реех във съпружеска тоналност,
съзнавайки божествен благослов
със името на мирната ми вярност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...