ОПТИМИЗЪМ
Домъчня ми за белия лист.
Все се питам дали съм достойна.
Нямам отговор. Имаш ли ти?
Подозирам в сърцето пробойна.
От един океан непознат
ледни струи напират, нахлуват.
Не умирай, измислен мой свят!
С рев водите нелепи бушуват.
Но нали съм все пак оптимист,
друг спасителен пояс не виждам.
С лодка книжна от белия лист
аз към вас със вълните прииждам.
© Алина Стоянова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
