Oct 4, 2011, 6:51 PM

Оптимизъм

  Poetry
897 0 10

ОПТИМИЗЪМ

 

Домъчня ми за белия лист.

Все се питам дали съм достойна.

Нямам отговор. Имаш ли ти?

Подозирам в сърцето пробойна.

 

От един океан непознат

ледни струи напират, нахлуват.

Не умирай, измислен мой свят!

С рев водите нелепи бушуват.

 

Но нали съм все пак оптимист,

друг спасителен пояс не виждам.

С лодка книжна от белия лист

аз към вас със вълните прииждам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алина Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...