Опустяло село
Глухи са и сенките и къщите.
Вятърът из храстите премига.
Лястовички – чакано завръщане,
че на тях една стреха им стига.
Пладнето, опънато на пътя,
прашно е, лежи, брои цикадите.
Дългорък чимширът слънце къта
в рухналите пазви на оградите.
В църквата камбаната замряла е,
вързан ѝ езикът с неми ноти.
Пòмни всеки, за когото пяла е
сякаш преди хиляди животи.
Къщичките – зорлем ослепели
и с комини криви, като кръстове.
В сънищата шумни пак и бели.
Днес са като духове възкръснали.
Тихо е. И само тишината
ближе свойте рани на мегдана
в някакво селце из планината,
дето и на картите го няма.
© Деа All rights reserved.
