Oct 18, 2007, 9:10 AM

ОРИС

  Poetry
932 0 11
 

Бог твори обичта в едно цяло

и разчупва на две половини,

после с вятъра ги разпилява

със надеждата да се открият...


Ако някога искаш да видиш

ти лицето на своята обич,

със душата си ти ме почувствай,

защото иначе няма да можеш.


Ако някога искаш да чуеш

моят смях - на безгрижно момиче,

ти очи затвори и се вслушай

в песента на прелитащи птици...

Ако птичата песен омайва,

ако твойта душа ме почувства,

прекоси планините безкрайни

и открий ме... със шестото чувсто!


Чакам твоите устни, унесена...

Чакам пътят до мен да изминеш...

Аз съм всичко, което харесваш!

Аз съм другата твоя половина!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...