Apr 16, 2010, 9:55 PM

Още една

  Poetry » Other
776 0 0

Нощ студена, тъмна,

нощ безкрайна.

Броди в мрака някъде там

едно сърце, защо, не знам.

Сълза отрони се една

и падна върху влажната земя.

Спря момичето само,

падна, като листо отронено.

Заплака още по-силно тя,

коленичила върху студената земя.

Защо ли плаче момичето сега,

защо броди в нощта сама?

Какво ли случило се е с това дете,

какво ли строшило е нейното сърце?

Дали била е любовта,

или смъртта на близкия?

Или на хората завистта,

аз чудя се, а продължава да плаче тя...

Насред гората в мрака стои

и не помръдва, лежи.

Безпомощна, може би

няма сили да продължи...

И ето, че скрива се вече луната,

идва слънцето, огрява земята.

А момичето продължава да лежи,

но вече плач не се чува дори.

И така, с лекота,

изгуби се още една душа.

Крехка, невинна, все още млада,

но погубена от съдбата,

жестока и безмилостна,

към небето отива,

стиснала здраво в ръце

окървавеното сърце...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...