Още не тръгвай!
Не тръгвай, Любов, че още е рано,
звездите роят се на звездния свод.
Още не тръгвай, чуй, плаче пиано,
сякаш разплита нечий живот.
Звуци се леят, галят, изгарят,
още по-силно потъвам със теб.
Тъмно-любовно е, дланите парят,
тихата нощ ни покрива със креп.
Не тръгвай, Любов, я чуй ми сърцето –
звън на камбана в обител с мечти,
повик на кръв, разлюляла гърдите,
зов за обичане в моите очи.
Още не тръгвай, гледай ме, пий ме,
аз съм и грях, и любов, и съдба.
Болката вляво е с твоето име,
всичко събрала в скрита сълза!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
