Oще тишина...
І.
Измислям си. На пет години бях...
Възможно е да лъжа. И обратното.
Заровихме под младата трева
костюма и усмивката на татко.
От погледа на баба проумях,
че живите невинаги живеят.
На двора, зад квадратната чешма
накуцващ вятър болно агнеблееше.
А дядо се прихлупи под каскета си.
Канелката захапал, не лулата.
И се пресели с бъчвите в мазето.
Гризеше лук и го сълзяха лактите.
А мама... мама ...Мама побеля
и роклята ѝ ставаше по-тъмна.
На двадесет и шест. На сутринта
под веждите ѝ нямаше разсъмване.
Сестра ми се изгуби в махалата,
като звънче из джоба на разсеян.
Дойде си привечер, напълно сляпа,
а в шепата си носеше щурчета.
По улиците, гълтащи вървенето,
и чуждите приличаха на близки.
Измислих си врабчета, за замерване,
на клоните обезразлистени...
ІІ.
Угасна гроздето. А под асмата
личаха още стъпките на татко.
С които се сбогувах - късен вятър,
дошъл да поиграе с мен за кратко.
А после се превърнах на очакване,
и не можах да свикна, че го няма.
Пораствах като коте. Оцелявайки,
все повече привързана към падането.
Роднините, назъбени от загубата
нарочиха я: мама е виновна.
Комшиите ни криха в махалата,
но аз без дом усамотявах двойно.
След време някой просто срещнал мама.
Билети ѝ предложил, за театър.
И стана бяла шаферка сестра ми -
на черна булка, плачеща за татко.
ІІІ.
А мама си отиде през октомври.
И оттогава всеки дъжд задавя.
Отнетото завинаги ще помня,
без вятъра - последен и разлайващ.
Издиша струйка дъх - горещо-леден,
превръщайки тъгата си на минало.
Мълчахме като вещи. Непотребни.
Ръката ѝ в ръката ми изстиваше.
Дойдоха три съседки-оплаквачки.
Измиха я с оцет. И я облякоха.
Приятелите... Просто непознати,
в безсълзие за себе си проплакваха.
По стълбите надолу я понесоха-
красива под цветя и тихи думи.
А после във земята я посяха,
за да поникне пак. По новолуние.
ІV.
И в тишината -
още тишина.
От бряг до бряг.
От канара до камък.
Гори голяма
празнична луна.
И две звезди.
Една от тях е мама.
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Целувам те от сърце, разплаквачко!
-
!!!*
-
Една от тях е мама.
Блаодаря! -
Поезия си!
Възхита са стиховете ти!
-
!!!
-
ПОКЛОН!!!!
-
Не знам за кой ли път го препрочитам, за кой ли път сърцето ми спира да бие, за кой ли път си спомням, за кой ли път - поплаквам, за кой ли път казвам, че ти си докосната от Бог и мисията ти е огромна, хуманна, непреходна...
Р.S. И другата /звезда/ е майка - моята. -
Обичам да се връщам тук! И винаги съм вцепенена след това.
-
Любимка си миКакво чудо си - не знам!
-
!!!Пинче,имаш ли идея колко си голяма?!!!Немея и не спирам сълзите си!
Поклон! -
Най-добрата!
Възхищавам ти се от цялото си сърце! Наистина си Уникална! -
Поздравления!!!
-
Тя болката не отминава, просто се научаваш да живееш с нея!Силен стих който ме докосна и ме разплака .Бъди силна !Бори се!Дерзай!
Поздрави! -
"припуква челюстта ми. О, не плача...
душат безмълвно болката ръцете ми..."
Това наистина не се коментира. Само се чете и...
Страшен стих, Пинче. Извира от най-дълбокото...
Не си сама -
Този стих съм го слушала да го рецитираш на събирането във Варна. Но..пак ме задавиха думите ти! И...нямам думи!
-
Чела съм го, но пак го прочетох и поплаках ...
-
Винаги съм се възхищавала на хора,които умеят по красив начин да изразяват тъгата си...
-
Пинче, препрочетох...препрочитам...ще...
-
Възхищавам ти се и те прегръщам!Изклячително силен стих!!!
-
Каквото и да кажа, няма да е това, което чувствам, докато чета тези стихове... Останалото е нямо възхищение пред дарбата ти и пред теб самата!!!
-
благодаря на всички,
които прочетоха... -
Къси са ръцете ми за да прегърна душата ти, но пък все още мога да се поклоня...............
-
Поклон!!!
-
Разтърсващо...болезнено силно...Аплодисменти, Пинче!!!
-
Благодаря ти!!!!
-
Страшно! Останах без дъх!
Възхищавам се безмълвно! -
"Сестра ми се изгуби в махалата,
като звънче във джоба на разсеян.
Дойде си привечер, напълно сляпа,
а в шепата си носеше щурчета..."
...това е в сърцето ми отдавна... при другите...
Въздействаш.Късаш струни, после ги лепиш...
Напук на сенките, изгряваш. И срещу заблудите
изравяш истини обгърнати във стих...
*** -
Пинчеее...
Пинче...
...
!
. -
Голяма си, Поли!!!
Аплодисменти!!! -
Скъпа Пинче, хубаво е, че те има! За нас е удоволствие и привилегия да те четем, неземна поетесо! За коментар не ми достигат думи.
Искрени поздрави! -
"че живите - не винаги - живеят..." ;(
-
Този стих винаги ми въздейства!!!
-
Нещо се просълзих.Сигурно е от мъглата или че прочетох твоя стих?
А казах ли ти,че си голяма поетеса?И защо толкоз късно те открих? -
Приятелите... Просто непознати,
в безсълзие за себе си проплакаха.
Боже, какво вярно и безпогрешно усещане, написано в прав текст, безпощадно. И краят - "една от тях е мама", това....
Душата ти е ... не знам, коя е точната дума - знае кое да прибере в нея и кое да отмине.
Браво! -
Магьосница на болката си ти!
Чрез думите от себе си я чистиш.
А тя се вкоренява в мен,тупти
и плевелно ме реже с остри листи.
Нямам повече думи!!! -
Финала е умопомрачителен!
Не само той разбира се,но определено засилва въздействието!
!!!!!!!!!!!!! -
Настръхнах- поклон!!!
-
Ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-т - БЕЗ ДУМИ СЪМ! ПОКЛОН!!!! Няма как да се коментира...това!!!!
-
много тъга....много истински стих!!!!
поздрави от сърце!!!!! -
Този стих е разстърсващ!!!
Прегръщам те! -
Болезнен и много силен стих!
-
Болезнен стих...!
-
Браво!!!Поздравления!!!
-
"И в тишината -
още тишина.
От бряг до бряг.
От канара до камък.
Гори голяма
празнична луна.
И две звезди.
Една от тях е мама."
Поздравления за силния стих!!!
-
Твърдо съм убедена, миличка, че там горе й е добре,
всичко е виждала и само се гордее с теб, А аз не мога
да спра да рева....
Целувам те с обич!!!!! -
И днес, след поредния прочит, отново останах безмълвна!!!
Знаеш как ми действа този стих, нали?
Прегръщам те! -
тези звезди...там са...
това не се коментира...то е лично преживяване...
ти си Голяма , Пинче, много си Голяма...!
с обич за теб.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
