Mar 9, 2017, 12:09 PM

Осмомартенско откровение!

976 2 0

 

 

 

Да бе днес и твоят ден рожден,

за подарък щях да ти направя

от градината на Господ Бог

в букет тринадесет небесни стръка,

не откъснати от там,

а живи взети!

 

По един от тях да може всеки път,

месечината когато се изпълни,

да разтвори венчелистчета в цвят!

С неземната си красота и аромат

да правят дните ти честити,

а не назаем взети!

 

С цветчетата, окъпани в лъчите на зората,

утрото си с радост да посрещаш!

В приказно вълшебство окрилен,

духът ти да дари на всеки срещнат

слънчевата ти усмивка детска

и прекрасна като теб!

 

А тринайстият за всеки ден е!

 

Две ръце:

Побрали в шепи всичко,

опора, радост и утеха,

за теб готови всеки миг

дланите си да разтворят!

 

и

 

Сърце без корист

на приятел верен,

който безрезервно

те обича!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Todor Nikolov All rights reserved.

София

08.03.2017 г.

 

(посвещава се на Биляна Манчева)

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...