Оставам
На тръгване – спирам…
И пак се оглеждам.
Спомени търся
и диря надежда.
Тук всяко ъгълче -
колко е мило...
Спомени в себе си
всяко е скрило.
Вещите, книгите
леко докосвам.
Въздухът, мирисът
бавно поемам.
Вярно ли детството
тук ще остане?
Реката на времето
в плен ще ме хване?
Ще ме натисне
товара на бремето…
Ще ме настигне
умора от времето…
Помня мечтите
от светлото детство.
Нося със себе си
зрънце наследство.
Вземам в ръцете си
троха от дирята,
капка от вярата,
шепа от силата …
Тръгвам… На живота
по пътя поемам…
Ала в душата си -
тук съм… Оставам!
© Райна Иванова All rights reserved.
