Оставих те
Обръщаш се- и всичко се стопява,
оставаш сам и вече те е страх.
Преследвах те през всичко лунно,
през слънцето, през ледния екран.
Остана сам, усещайки наслада,
усещайки пенливата ми жажда.
Отказах се и ледени кристали
понесоха се през съня.
Внимавай!
Убодоха те те печално
и вече роб си на страстта.
Отказа се от мен самичък,
ха, бъди сега ми ти слуга!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
