Apr 5, 2005, 12:53 PM

Оставих те

  Poetry
1.4K 0 3

Оставих те

Обръщаш се- и всичко се стопява,
оставаш сам и вече те е страх.
Преследвах те през всичко лунно,
през слънцето, през ледния екран.
Остана сам, усещайки наслада,
усещайки пенливата ми жажда.
Отказах се и ледени кристали
понесоха се през съня.
Внимавай!
Убодоха те те печално
и вече роб си на страстта.
Отказа се от мен самичък,
ха, бъди сега ми ти слуга!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© В All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...