Оставих те
Обръщаш се- и всичко се стопява,
оставаш сам и вече те е страх.
Преследвах те през всичко лунно,
през слънцето, през ледния екран.
Остана сам, усещайки наслада,
усещайки пенливата ми жажда.
Отказах се и ледени кристали
понесоха се през съня.
Внимавай!
Убодоха те те печално
и вече роб си на страстта.
Отказа се от мен самичък,
ха, бъди сега ми ти слуга!
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
