Nov 3, 2017, 9:43 AM

Остров на прокълнатите

  Poetry
564 0 5

Нощем от океана,
щом полъхне тих ветрец,
девойка в бяла премяна
сплита си лунен венец.

 

Денем с перли седефени
русалки се гиздаво кичат,
с бузи аленочервени,
по брега криволичат...

 

Водовъртеж непрекъснат,
редуват се нощите с дните,
 а островът прокълнат
с вълните отвлича душите...

 

В.Тасева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Тасева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...