Освобождавам те от себе си
Не ме подреждай и днес,
заради снежните преспи
от зимните бури
в душата ми.
Преплувах дългото мълчание
с горчивия привкус
на тъгата.
Всеки ден когато ми липсваш -
разбрах - поука е...
И поставих Твоя Път,
пред Моя.
Разминахме се!
Защото ти не бе с мен,
заради болката от карма -
нам отредена.
Ако в живота грешките са верни,
не случайно - Творецът ни срещна
в поетичен покров.
И не пожела да сме заедно,
за да Осъзнаем – какво е
неотредената
любов!
Пред мисълта - няма препятствия!
Тя не може да се състари...
Все още означаваш много за мен...
Колкото и да струва,
толкова и в мен
ще боли!
И ето защо - освобождавам те -
о, скитнице на сънищата ми!
Освобождавам те – от себе си.
Получих адски много...
Позволи ми още,
още да те обичам -
толкова прекалено,
че сърцето нека
не издържи!
Дори дотогава
и твоето кога откаже,
то Моето вечно -
ще ти принадлежи!
29.12.2018
P.S: Благодаря Ти за Страданията,
за Болката и за Просветлението...
И за света друг - през твоите очи.
И за оня празен стол
с букет от цветя -
недокоснати.
