Oт Авела и Каина
Войнѝ безспирни, а Земята пъшка,
и въздухът, и той с изтекъл срок,
помислил е навярно в сън дълбок
човечецът, по-дребен и от въшка,
че по-велик е днес от своя Бог.
А църквата до пръсване е пълна,
сияе кротко в мъките Христос,
но вярата ни днес е под въпрос,
в сърца от камък как ли да покълнат
словата прости? Попът с поглед кос
към дискоса все гледа и не спира
да гъгне нещо. Май за упокой.
И уж там, в рая ни очаква Той,
за вярата днес никой не умира.
Ти, просяко, тук залудо не стой!
Че днес добри сме всички, но на книга,
от алчност и тщеславие роден,
Лукавият празнува всеки ден...
Душите – бол, а вярата не стига,
че роби сме на злато и на тлен.
И явно от Авела и Каина
така върви. Убива брата брат,
и все по-силно стигмите кървят...
Рождественското чудо ще подминат
неверниците, а сирак сакат,
когато всички тръгнат, ще запали
с трепереща ръчица тънка свещ.
Ще моли, Боже, прошка да дадеш.
Едничък Ти остана му. Едва ли
е молил някой с толкова копнеж.
Защото е душицата му гладна,
"Тръгни, мъниче! Водя те у нас." –
продума тихо просякът. Завчас
една сълза търкулна се и падна,
икона плаче... Днес е в Твойта власт
да счупиш, Боже, идолите грешни
и да пробудиш всички, дето спят,
звездата Витлеемска този свят
с душата чиста на дете да срещне,
да бъде с вяра и любов богат.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
