Feb 26, 2017, 6:04 PM

От днес

  Poetry » Other
1.5K 3 6

 

От днес и нататък прощавам на себе си. 
За всичко, което не съм или съм, 
за всяка невярна преценка за другите, 
за всяко съмнение, за всеки провал. 
За хора, които допуснах в сърцето си. 
За тези, които не задържах. 
За всичко преглътнато и неизречено, 
за всяка надежда разпъната в кръст.

 

От днес и завинаги прощавам на себе си. 
За всичко, което не съм или съм, 
затова, че протягах към бездна ръцете си , 
за първата крачка... и за втората пак.
За залъка, който засяда във гърлото. 
За глътката въздух, която поех. 
за това, че през времето 
не простих на душата си-
Прощавам си, Боже, прости ми и ти...!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...