ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ХЪЛМА
ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ХЪЛМА
Самотен връх. И е така логично -
споделя ли се самотата с някой друг!
Изпил до дъно чувствата себични,
вървях пиян, но днес съм трезвен тук -
от другата страна на хълма, брулен
от порива на вятърния марш.
Лесът сега е тайнствено забулен
на есента с оранжевия плащ.
Отлитат с вик последните ята.
Шумът на махащи крила ме вдига
в бездънната, смълчана висота.
Пореден мах, но вместо да ги стигна -
вървя надолу сам и без крила,
по път... белязан с паднали пера.
© Любен Стефанов All rights reserved.
