От дупката на коледен чорап
От дупката на коледен чорап
изскочиха от радост две пръстета
и що да видят – празничния град –
накичен, блед, предколеден и свети...
Разбира се, че помня – още как!
Големи шамандури бяхме всички.
Квартала вечер вдигахме на крак,
тогава – ученички, вие – пичове.
Така пораснахме – от там до тук.
Снежинки ни целуваха, когато
се гушехме и зъзнехме напук
на вятъра, с промяната,
... трогателно...
Е, нищо ново. Този превъртя,
не помни хич часовнишки години,
а вещицата, уж че одъртя,
с едното си око го дебне – дивото.
Не пия кола, сухо мляко с "Нес"...
Затопля се, снежинките не тичат.
Да! Тридесет и пет на минус – днес.
Да бяхме ученички! ... вие – пичове...
... Пращи дървото с прекатурен гръб
под пламъците в огнено хвърчило,
заскубали го сякаш ще летят...
Добре, че се обади, много мило!
Подпирам вятър рухнал от запой –
на рамото на зимата е плакал.
Искрица палнал, чака си ни Той,
До скоро, викам! ... Някой ми тиктака
от дупката на коледен чорап!
Какви ли чудеса са още скрити?!
А за главата глътнах оня хап
и още два, за дните ни честити...
© Красимира Чакърова All rights reserved.
шейната добре че пали - първия завой го взима направо, но като се разрипат еленчетата и фърчи- с 25км/ч хохохо 
