От жажда...
От жажда
се пропука хоризонта.
Избълва огън
през цигарен дим.
Очите ти,
очите ми прострелват
със тънкозначие
от неизречен стих.
Улавям смислието,
а вътре в себе си
събирам разчлененото
от "не било".
Дописвам те
с прашинките в очите си
по редовете
в моето сърце...
Душата ми - хартия
се нагърчва
в размазаните думи
на страстта,
а полетът
на птицата във мене
от залеза
рисува ми крила.
се пропука хоризонта.
Избълва огън
през цигарен дим.
Очите ти,
очите ми прострелват
със тънкозначие
от неизречен стих.
Улавям смислието,
а вътре в себе си
събирам разчлененото
от "не било".
Дописвам те
с прашинките в очите си
по редовете
в моето сърце...
Душата ми - хартия
се нагърчва
в размазаните думи
на страстта,
а полетът
на птицата във мене
от залеза
рисува ми крила.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Аплодисменти!
