Животът е низ от мъниста,
с различна окраска и форма.
Трънлива и хлъзгава писта
или непозната платформа.
Животът е битка безстрашна
или ултиматум и тръпка.
Подслон, след пътеката прашна
и свежа животворна глътка.
Животът е толкова крехък,
че може за миг да се срути,
но, Господи, толкоз е сладък,
че искаш с фанфар да те буди...
© Наташа Басарова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
