Oт живота по-велики няма!
Откъснал и последното перо̀,
от мършавата гъска полужива,
поет реши да бъде – зло, добро,
на лист многострадален заизлива.
А музата се гърчеше, от срам
и скърши си венеца, разгневено.
Извика : По-добре да се продам,
там, в онзи дом, с фенерите червени.
Насилена и в рани – мойта плът,
а стиховете – кой, от кой по-скверни .
Да се продам, поне ще ми платят
и с хора ще общувам там, наверно.
Облече дрипи, в скъсана торба,
душата си понесе пак, на рамо.
Творецът набеден и не разбра,
че от живота по-велики няма!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Благодаря!
