Jun 10, 2020, 7:57 AM

От любов

  Poetry » Love
1.8K 7 5

 

Часът ще бъде, колкото ни трябва.

Денят ще е такъв, какъвто е.

Аз цял живот съм се надявал.

Каквото е такова. Да е с Теб!

Нощта ще ни ухае. На липи.

Дъхът ти е черешов. Съблазняваш.

От устните ти страстно ми шепти,

гласът ти в полустон, че полудяваш.

Ръцете ми докосват. Най накрая!

Телата ни се вплитат във едно.

Аз чувствам безпощадно и желая! 

Така обичам! Само от любов! 

 

Стихопат

Danny Diester 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...